20.08.2010 г., 7:53

Над Мальовишките езера

941 0 12

 

Над

Мальовишките езера
острите скали са занемели.

Даже прилепите не летят -
от луна такава ослепели!

В космоса,

през звездните лъчи,
шеметно лети в нощта Земята.
Ала, без човешките очи,
губи своя смисъл красотата!

Няма смисъл всяка красота,
ако на самотност се обрича.
Ако никому не служи тя,
ако няма кой да я обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даа,красотата е навсякъде в планината...само не разбрах до Мальовишките езера ли си се качил или до Еленините? Защото Мальовишките не са на маркирана пътека и през нощта..хм хм..ще бъде "интересно" пътешествие..Поздрав и от мен!
  • Хвала!!! И поздрав
  • Прекрасен стих!
    Обичам планините, това лято бях в Рила и много добре знам за какво говориш... Поздрави!
  • Благодаря на всички ви, които написахте отзиви под това стихотворение, за съпричастието! Радвам се, че ви е харесало. То е написано в една ослепително светла лунна нощ, в която излязох от хижа Мальовица и отидох до езерата; и изпитах жал, че всички останали спят и никой, освен мен, не можа да се наслади на тази красота. И като си помислих само, че и аз бих могъл да я изпусна, и никой да не я види!
    И ти си много прав, Пенко, че не е достатъчно красотата да я има, но и че трябва да отидем до нея, за да я видим.
    "Макар да знаем нейния атлас - за всеки край сме слушали и чели,
    за нас РОДИНАТА е тази нейна част, която със очите сме видели!"
    Така си мисля понякога,макар може би да не е точно така!
  • Можем ли да си представим Мальовишките езера със занемелите скали пред партера на НДК?
    Да достигнеш до красотата е част от самата красота...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...