20.08.2010 г., 7:53

Над Мальовишките езера

943 0 12

 

Над

Мальовишките езера
острите скали са занемели.

Даже прилепите не летят -
от луна такава ослепели!

В космоса,

през звездните лъчи,
шеметно лети в нощта Земята.
Ала, без човешките очи,
губи своя смисъл красотата!

Няма смисъл всяка красота,
ако на самотност се обрича.
Ако никому не служи тя,
ако няма кой да я обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даа,красотата е навсякъде в планината...само не разбрах до Мальовишките езера ли си се качил или до Еленините? Защото Мальовишките не са на маркирана пътека и през нощта..хм хм..ще бъде "интересно" пътешествие..Поздрав и от мен!
  • Хвала!!! И поздрав
  • Прекрасен стих!
    Обичам планините, това лято бях в Рила и много добре знам за какво говориш... Поздрави!
  • Благодаря на всички ви, които написахте отзиви под това стихотворение, за съпричастието! Радвам се, че ви е харесало. То е написано в една ослепително светла лунна нощ, в която излязох от хижа Мальовица и отидох до езерата; и изпитах жал, че всички останали спят и никой, освен мен, не можа да се наслади на тази красота. И като си помислих само, че и аз бих могъл да я изпусна, и никой да не я види!
    И ти си много прав, Пенко, че не е достатъчно красотата да я има, но и че трябва да отидем до нея, за да я видим.
    "Макар да знаем нейния атлас - за всеки край сме слушали и чели,
    за нас РОДИНАТА е тази нейна част, която със очите сме видели!"
    Така си мисля понякога,макар може би да не е точно така!
  • Можем ли да си представим Мальовишките езера със занемелите скали пред партера на НДК?
    Да достигнеш до красотата е част от самата красота...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...