20 авг. 2010 г., 07:53

Над Мальовишките езера

Поэзия » Пейзажная

946 0 12

Над

Мальовишките езера
острите скали са занемели.

Даже прилепите не летят -
от луна такава ослепели!

В космоса,

през звездните лъчи,
шеметно лети в нощта Земята.
Ала, без човешките очи,
губи своя смисъл красотата!

Няма смисъл всяка красота,
ако на самотност се обрича.
Ако никому не служи тя,
ако няма кой да я обича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fena73 (Станимир Власакиев)

Даа,красотата е навсякъде в планината...само не разбрах до Мальовишките езера ли си се качил или до Еленините? Защото Мальовишките не са на маркирана пътека и през нощта..хм хм..ще бъде "интересно" пътешествие..Поздрав и от мен!

2011-01-14T11:12:25+02:00
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

Хвала!!! И поздрав

2010-08-21T02:36:39+03:00
WhiteHart (Йордан Илиев)

Прекрасен стих!
Обичам планините, това лято бях в Рила и много добре знам за какво говориш... Поздрави!

2010-08-20T19:50:38+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря на всички ви, които написахте отзиви под това стихотворение, за съпричастието! Радвам се, че ви е харесало. То е написано в една ослепително светла лунна нощ, в която излязох от хижа Мальовица и отидох до езерата; и изпитах жал, че всички останали спят и никой, освен мен, не можа да се наслади на тази красота. И като си помислих само, че и аз бих могъл да я изпусна, и никой да не я види!
И ти си много прав, Пенко, че не е достатъчно красотата да я има, но и че трябва да отидем до нея, за да я видим.
"Макар да знаем нейния атлас - за всеки край сме слушали и чели,
за нас РОДИНАТА е тази нейна част, която със очите сме видели!"
Така си мисля понякога,макар може би да не е точно така!

2010-08-20T15:47:19+03:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Можем ли да си представим Мальовишките езера със занемелите скали пред партера на НДК?
Да достигнеш до красотата е част от самата красота...

2010-08-20T14:44:05+03:00