3.12.2021 г., 11:31

Над мен тежат

895 0 0

 

Над мен умората разтворила е криле-
млад съм зная, но бъдещето къде е, 
защо така животът в сън се пилее-
щом се събудя слънцето над мене тлее.

 

Над мен тежат, усмивки, спомени и ти
една с образ над разсъмнали мечти-
горяща в пламъка разпръскваща искри-
една моя скъпоценност на мъчните ми дни. 

 

Над мен тежат, нецелунати мили очи
искрена усмивка, която за друг цъфти
над мен сняг вали, а душата се топи-
ах, как искам мъчението да отлети...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...