Над мен умората разтворила е криле-
млад съм зная, но бъдещето къде е, 
защо така животът в сън се пилее-
щом се събудя слънцето над мене тлее.

Над мен тежат, усмивки, спомени и ти
една с образ над разсъмнали мечти-
горяща в пламъка разпръскваща искри-
една моя скъпоценност на мъчните ми дни. 

Над мен тежат, нецелунати мили очи
искрена усмивка, която за друг цъфти
над мен сняг вали, а душата се топи-
ах, как искам мъчението да отлети...