Dec 3, 2021, 11:31 AM

Над мен тежат

  Poetry » Love
897 0 0

 

Над мен умората разтворила е криле-
млад съм зная, но бъдещето къде е, 
защо така животът в сън се пилее-
щом се събудя слънцето над мене тлее.

 

Над мен тежат, усмивки, спомени и ти
една с образ над разсъмнали мечти-
горяща в пламъка разпръскваща искри-
една моя скъпоценност на мъчните ми дни. 

 

Над мен тежат, нецелунати мили очи
искрена усмивка, която за друг цъфти
над мен сняг вали, а душата се топи-
ах, как искам мъчението да отлети...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...