Над мъглата, над мойта душа,
гарванът тъжно стои.
Гледа и грачи – с черния,
грозен, тъй страшния поглед.
Стои и е вперил очи,
стои и очаква ДУШИ!
Защото само това е за него награда,
само това е за него наслада,
и вечна и черна – преграда.
Към светлия, тъй топъл ден.
Убива и влачи поредната жертва.
Наслада тъй отвратителна,
грозна и гадна плячка.
И ще тъне всичко в забрава.
Навеки!
За днес е достатъчно,
водете към мрака.
Към безкрайни гори от заблуди.
Водете, мълчете си просто!
Водете, недейте да мисли!
Защото туй ще погуби и него,
и тях.
Вървете ви казвам!
Мълчете!
Мълчете!
Мълчете!
Навеки!
Пред ада само се спрете!
И вижте ужасния надпис.
На вратата изгнила,
зееща вечно към рова!
Четете сега!
А после -
 надолу душата спуснете!
И вие ще следвате нея!
След време, различно за всеки.
И пак се към „рая” върнете,
и вярвайте в свойта идея!