6.11.2018 г., 9:10 ч.

Над нещата - Между стеблата на ръцете - Сряда 

  Поезия » Друга
416 2 8

Люлее се мъгла, като дете,

между стеблата на ръцете.

Смехът ѝ  бистър, сякаш е звънче,

прогонва съненото в раменете.

 

С околните, един до друг, вървим.

Препъваме се в сребърното съучастие.

Намръщени, превръщаме се в дим,

забравили, че няма пълно щастие…

 

Изплува, като кораб, синьото небе,

полека-лека, над алеята с брезите.

Сега е ясно кой, кога, с какво, къде.

Е, хайде! Време е да продължите…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??