5.11.2018 г., 8:31

Над нещата - Понеделник

493 5 14

Денят,

такъв, какъвто е,

се взира

в циферблата.

Връз малката стрелка присяда

и гледа:

как

голямата се мята

напред,

и все напред,

докато ставите ѝ

като кастанети

тракат.

Повдига се,

на всеки кръгъл час,

със светлото си

да я приласкае,

но

тя,

като целуната от мразен мъж,

се втурва…

Към безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

*https://www.youtube.com/watch?v=xQqDXrSwgMk&start_radio=1&list=RDxQqDXrSwgMk 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...