Денят,
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда
и гледа:
как
голямата се мята
напред,
и все напред,
докато ставите ѝ
като кастанети
тракат.
Повдига се,
на всеки кръгъл час,
със светлото си
да я приласкае,
но
тя,
като целуната от мразен мъж,
се втурва…
Към безкрая.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
