5 nov 2018, 8:31

Над нещата - Понеделник

  Poesía » Otra
503 5 14

Денят,

такъв, какъвто е,

се взира

в циферблата.

Връз малката стрелка присяда

и гледа:

как

голямата се мята

напред,

и все напред,

докато ставите ѝ

като кастанети

тракат.

Повдига се,

на всеки кръгъл час,

със светлото си

да я приласкае,

но

тя,

като целуната от мразен мъж,

се втурва…

Към безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

*https://www.youtube.com/watch?v=xQqDXrSwgMk&start_radio=1&list=RDxQqDXrSwgMk 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....