Над петдесетте... с усмивка
Момичета... над петдесетте,
със опит и усмивки... на къде
се вие пътят ни специален,
/май време е за миг сакрален/.
Да вдигнем гордо... пак глава,
изправили си дръзко рамена,
и с крачки смело все напред,
да бъдем... слънчев сърцевед!
Звезди положили в очите
и сребърните нишки в косите,
загърбили товара, на мига
да чуем песента на любовта!
Защото младост отминава,
но споменът за нея продължава
в сърцата на обичните деца,
следващи ни... с пример и дела.
Знаем, ориста е кръговрат
от изгреви и залези. Преврат.
Приемем ли. Живеем за мига,
да срещнем със усмивка мъдростта /старостта/!
06. 01. 2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
