11.01.2008 г., 14:02 ч.

Над радостите... 

  Поезия » Гражданска
919 0 22
 

Над радостите пръскостите пръскат,

животът - ароматен, чуден!

Под живата луна ме пускат

и журналисти отразяват...

А покривите сякаш мразят,

а покривите са

покрити

със 30 сантиметра сняг!

Под покривите живи хора -

във януари

живият е рядкост -

или ще го зарине покрив,

или

ще си умре от старост.

Или пък ще те хване някой,

на който си несимпатичен,

и ще те срита на асфалта

непочистен,

и ще те ритат негови колеги...

  • Такси!

Не ги обичам тези в жълто -

все някак предизвикват ме и псувам.

Жълтурите да знаят нещо:

"Когато са проклети - аз проклет съм!"

Да, зимата е каменна и глуха -

във парковете кучетата лаят.

Под покриви живеят ХОРА и

хора кучетата мразят!

Аз имам радост и момиче -

те нямат нищо, но отричат...

Под покрива затрупаното тяло

"Обичам те, обичам те! Обичам!"

Над радостите пръснатите пръскат,

животът - ароматен, чуден!

Под живата луна ме псуват,

а журналистите

не отразяват...

Над радостите пръскостите пръскат

живот един, загинал от столетия!

Под живата луна ме пускат

живещите във безумие...

Не се оплаквам!

Жалостна измама.

По покривите - криви човки.

И радостите бягат,

бягат...

от хората

на януари.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??