Над радостите...
Над радостите пръскостите пръскат,
животът - ароматен, чуден!
Под живата луна ме пускат
и журналисти отразяват...
А покривите сякаш мразят,
а покривите са
покрити
със 30 сантиметра сняг!
Под покривите живи хора -
във януари
живият е рядкост -
или ще го зарине покрив,
или
ще си умре от старост.
Или пък ще те хване някой,
на който си несимпатичен,
и ще те срита на асфалта
непочистен,
и ще те ритат негови колеги...
Такси!
Не ги обичам тези в жълто -
все някак предизвикват ме и псувам.
Жълтурите да знаят нещо:
"Когато са проклети - аз проклет съм!"
Да, зимата е каменна и глуха -
във парковете кучетата лаят.
Под покриви живеят ХОРА и
хора кучетата мразят!
Аз имам радост и момиче -
те нямат нищо, но отричат...
Под покрива затрупаното тяло
"Обичам те, обичам те! Обичам!"
Над радостите пръснатите пръскат,
животът - ароматен, чуден!
Под живата луна ме псуват,
а журналистите
не отразяват...
Над радостите пръскостите пръскат
живот един, загинал от столетия!
Под живата луна ме пускат
живещите във безумие...
Не се оплаквам!
Жалостна измама.
По покривите - криви човки.
И радостите бягат,
бягат...
от хората
на януари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
