Над сенките...
Душата ти прилича на стихия
забравена от бурното море,
когато го преплуваш ще откриеш
една вълна на твойте брегове!
Сърцето ти за мен е пирамида,
но в нея има други богове
и колкото върхът да се издига -
на входа чака моето сърце!
В очите ти откривам детски страх,
приличат на забравено подземие...
Аз паяжините с ръка събрах
над сенките от мъдрото безвремие!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
