Jul 7, 2013, 3:20 PM

Над сенките...

  Poetry » Love
734 0 7

Душата ти прилича на стихия

забравена от бурното море,

когато го преплуваш ще откриеш

една вълна на твойте брегове!

 

Сърцето ти за мен е пирамида,

но в нея има други богове

и колкото върхът да се издига -

на входа чака моето сърце!

 

В очите ти откривам детски страх,

приличат на забравено подземие...

Аз паяжините с ръка събрах

над сенките от мъдрото безвремие!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...