Надежда
НАДЕЖДА
По площада крачи, пуши
и през рамото поглежда…
Ех, дано не е изпуснал
и последната надежда…
С няколко такива вече
се размина във живота,
дори едната го завлече
със пари и със имоти!
Но човекът без надежда,
сам не иска да живее,
пак през рамото поглежда,
а площадът му се смее…
А край него – свят и хора.
Никой не го забелязва…
Мина час и още време
и площадът се изпразва…
Върви по улицата… Пуши…
Дими цигарата като кандило.
Ни в кръчмата самичък да се сгуши,
ни в своята намръщена квартира!
* * *
Върви по улицата. Псува,
и бута своята количка…
И тази нощ ще спи във парка,
където я познават всички.
Изкара колкото за хляба,
а цигари все ще се намерят…
Ще събере около пейките,
фасове за след вечеря.
И ето, че се случи сблъсъка
между две души човешки!
На завоя, до аптеката,
се нацелиха без грешка!
* * *
Колко мъдър е животът?!
Как нещата ни подрежда…
Че дори да бъде бедна,
да живеем със надежда!
Емил Стоянов
29.10.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени