Надежда
Надявах се да бъда по-добра.
Надявах се, но времето не чака.
На глътки подарявах любовта
и всяка болка приглушавах в мрака.
Надявах се на сбъднати мечти,
различни от стандартните вървежи.
В очакване сърцето прокърви,
подгонило нестихващи копнежи.
Надявах се от себе си да дам
това което Господ ми е вложил.
По пътя многолик допусках, знам,
терзания от грешки и въпроси.
Надеждата последна ще умре.
Очите все простора ще съзират.
В мечтание ще полетя с криле,
че земните ъгли не ме побират.
Надявам се да стана по-добра
и моите мечти да заухаят.
А дните занапред да напоя
с любов, която стига до безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени
