iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
29.10.2013 г., 21:31 ч.

Надежда 

  Поезия » Философска
631 0 4

Надявах се да бъда по-добра.

Надявах се, но времето не чака.

На глътки подарявах любовта

и всяка болка приглушавах в мрака.

 

Надявах се на сбъднати мечти,

различни от стандартните вървежи.

В очакване сърцето прокърви,

подгонило нестихващи копнежи.

 

Надявах се от себе си да дам

това което Господ ми е вложил.

По пътя многолик допусках, знам,

терзания от грешки и въпроси.

 

Надеждата последна ще умре.

Очите все простора ще съзират.

В мечтание ще полетя с криле,

че земните ъгли не ме побират.

 

Надявам се да стана по-добра

и моите мечти да заухаят.

А дните занапред да напоя

с любов, която стига до безкрая.

 

 

 

 

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??