iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
Oct 29, 2013, 9:31 PM

Надежда 

  Poetry » Phylosophy
561 0 4

Надявах се да бъда по-добра.

Надявах се, но времето не чака.

На глътки подарявах любовта

и всяка болка приглушавах в мрака.

 

Надявах се на сбъднати мечти,

различни от стандартните вървежи.

В очакване сърцето прокърви,

подгонило нестихващи копнежи.

 

Надявах се от себе си да дам

това което Господ ми е вложил.

По пътя многолик допусках, знам,

терзания от грешки и въпроси.

 

Надеждата последна ще умре.

Очите все простора ще съзират.

В мечтание ще полетя с криле,

че земните ъгли не ме побират.

 

Надявам се да стана по-добра

и моите мечти да заухаят.

А дните занапред да напоя

с любов, която стига до безкрая.

 

 

 

 

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??