Надежда
Чудя се накъде аз крача
не виждам пътя бляскав и красив,
а виждам само улиците сиви.
Губя те, любов, изчезваш от мечтите ми дори,
бавно избледняваш ти...
Щом видя те отново,
сълзите бликат, без да питат,
а сърцето сякаш от гърдите ми ще скочи.
Не, няма аз да се предам
и на злото аз да се отдам.
С последни сили и пресъхнали сълзи
ще вярвам аз, че отново пътищата си ще съберем
и в прегръдка нежна аз бавно ще изгарям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Мондешка Всички права запазени
