Чудя се накъде аз крача
не виждам пътя бляскав и красив,
а виждам само улиците сиви.
Губя те, любов, изчезваш от мечтите ми дори,
бавно избледняваш ти...
Щом видя те отново,
сълзите бликат, без да питат,
а сърцето сякаш от гърдите ми ще скочи.
Не, няма аз да се предам
и на злото аз да се отдам.
С последни сили и пресъхнали сълзи
ще вярвам аз, че отново пътищата си ще съберем
и в прегръдка нежна аз бавно ще изгарям.
© Ивелина Мондешка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
