Надежда
Забързано крачиш, приятелю мой,
нарамил торбата с проблеми,
понесъл тревоги и грижи безброй,
загърбил мечтите големи.
За малко поспри се и поглед вдигни
към тази тълпа отчуждена.
Там гледат те пълни със обич очи
с усмивка, за тебе родена.
И в сивия мрак на поредния ден
искрица една се процежда.
В безумния бяг на света, тъй студен,
прокрадва се светла надежда.
Сред толкова много враждебни лица
жадувани погледи срещат
и сливат се тръпнещи двете сърца,
които любов предусещат.
А има ли нещо по-важно, кажи,
от святата обич безмерна,
която събира две сродни души,
споделили я днес безрезервно?
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
