надежда

10.05.2020 г., 10:02 ч.

Поезия » Любовна

1631 1 3

Когато залезът се къпе в пурпур
и поръбва облаците със златисто,
когато слънцето лице си скрие
зад планината с тъмни листи.

Ветрец вечерен, кога повее
и птиците се сгушат във гнездата,
кога цветята листите си свият
и наведат главички към земята.

Кога, светулките във мрака
запалят своите фенери
и само нощни пеперуди
на воля стрелкат се в тъмата.

Кога, щурците във тревата
подхванат нощните концерти,
и здрач вечерен предметите превърне
в неясни сенки романтични.

Аз взор обръщам към луната
и двама ние със тъгата
редиме стихове с надежда,
че скоро ще те срещнем теб Любов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.