надежда
Когато залезът се къпе в пурпур
и поръбва облаците със златисто,
когато слънцето лице си скрие
зад планината с тъмни листи.
Ветрец вечерен, кога повее
и птиците се сгушат във гнездата,
кога цветята листите си свият
и наведат главички към земята.
Кога, светулките във мрака
запалят своите фенери
и само нощни пеперуди
на воля стрелкат се в тъмата.
Кога, щурците във тревата
подхванат нощните концерти,
и здрач вечерен предметите превърне
в неясни сенки романтични.
Аз взор обръщам към луната
и двама ние със тъгата
редиме стихове с надежда,
че скоро ще те срещнем теб Любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Маринова Все права защищены
