21.06.2024 г., 20:04

Надежда

490 0 0

Как утрото мирише на надежда....

Как блести зората в жарна светлина!

Как сладко, като птича песен, ни нашепва,

за една останала, несбъдната мечта.

 

Блести света с най-ярката завивка.

Няма смисъл да се криеш, да мълчиш...

Животът не е ли в една усмивка?

В смелостта да можеш да я споделиш...

 

Дори да струва много, да я гониш,

сред много други да я различиш..

Една усмивка струва шепа обич,

но толкова дали ще можеш да платиш?!

 

Настъпва утрото с една надежда,

и с една надежда гасне във съня...

Дори мечтата да е толкова далечна, 

с една усмивка ще изляза пред света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антониа Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...