Как утрото мирише на надежда....

Как блести зората в жарна светлина!

Как сладко, като птича песен, ни нашепва,

за една останала, несбъдната мечта.

Блести света с най-ярката завивка.

Няма смисъл да се криеш, да мълчиш...

Животът не е ли в една усмивка?

В смелостта да можеш да я споделиш...

Дори да струва много, да я гониш,

сред много други да я различиш..

Една усмивка струва шепа обич,

но толкова дали ще можеш да платиш?!

Настъпва утрото с една надежда,

и с една надежда гасне във съня...

Дори мечтата да е толкова далечна, 

с една усмивка ще изляза пред света!