Не поисках с плам онези бури,
онези силни ветрове. Онази мощ.
Със поникнал във сърцето адски бурен,
аз жадувах да заспя във всяка нощ,
когато черен свят със мрачни коридори,
без прозорец и с окалян под,
ме търсеше под ключ да ме затвори.
Прости ми, но те победих, Живот!
Съжалявам, но те разгромих, разтурих,
разпилях и надделях. Сега си роб!
И независимо, че толкова е трудно,
и независимо, че сам копа си гроб - ...