Надежда
Не поисках с плам онези бури,
онези силни ветрове. Онази мощ.
Със поникнал във сърцето адски бурен,
аз жадувах да заспя във всяка нощ,
когато черен свят със мрачни коридори,
без прозорец и с окалян под,
ме търсеше под ключ да ме затвори.
Прости ми, но те победих, Живот!
Съжалявам, но те разгромих, разтурих,
разпилях и надделях. Сега си роб!
И независимо, че толкова е трудно,
и независимо, че сам копа си гроб -
ще дойде време - ти ще ме погубиш.
Приемам! Но поне ми дай любов -
че в оня миг, когато се събудя,
да познавам всичкото добро!
И да разбия с крясък шепотите луди,
дето толкоз ме раниха. О, дано!
Дано успея да извърша чудо!
За да усетя, че покълва плод...
онези силни ветрове. Онази мощ.
Със поникнал във сърцето адски бурен,
аз жадувах да заспя във всяка нощ,
когато черен свят със мрачни коридори,
без прозорец и с окалян под,
ме търсеше под ключ да ме затвори.
Прости ми, но те победих, Живот!
Съжалявам, но те разгромих, разтурих,
разпилях и надделях. Сега си роб!
И независимо, че толкова е трудно,
и независимо, че сам копа си гроб -
ще дойде време - ти ще ме погубиш.
Приемам! Но поне ми дай любов -
че в оня миг, когато се събудя,
да познавам всичкото добро!
И да разбия с крясък шепотите луди,
дето толкоз ме раниха. О, дано!
Дано успея да извърша чудо!
За да усетя, че покълва плод...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
