s7r (Валери Шуманов)
256 444
29.08.2008 г., 11:21 ч.

Надежда 

  Поезия
665 0 11
Не поисках с плам онези бури,
онези силни ветрове. Онази мощ.
Със поникнал във сърцето адски бурен,
аз жадувах да заспя във всяка нощ,
когато черен свят със мрачни коридори,
без прозорец и с окалян под,
ме търсеше под ключ да ме затвори.
Прости ми, но те победих, Живот!
Съжалявам, но те разгромих, разтурих,
разпилях и надделях. Сега си роб!
И независимо, че толкова е трудно,
и независимо, че сам копа си гроб -
ще дойде време - ти ще ме погубиш.
Приемам! Но поне ми дай любов -
че в оня миг, когато се събудя,
да познавам всичкото добро!
И да разбия с крясък шепотите луди,
дето толкоз ме раниха. О, дано!
Дано успея да извърша чудо!
За да усетя, че покълва плод...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??