14.01.2012 г., 13:22

Надежда до края

856 0 3

Една звезда през прозореца наднича

и любопитно във душата ми поглежда...

Усмихва се, но нищо не изрича -

доволна е, видяла във сърцето ми надежда.

 

Надеждата - богиня тя е свята,

във нея вярва чак до края си човека...

И даже нищо друго да не му остане,

Надеждата онази е,

която го крепи от памтивека.

 

Бъди в  душата ми, Богиньо!

Живей в сърцето ми и нека

дори, когато нямам друго нищо -

в очите искам ти да грееш

до последно!

 

Такава искам да живея - усмихната и лека!

На вятър да се нося на крилете!

Когато приземя се във земята мека -

„Надежда”  вместо името ми напишете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • „Надежда” вместо името ми напишете!
    Ех,че хубав стих!Прекрасен!Такъв невероятен оптимизъм извира от твоите стихове!При тебе се зареждам,за което ти благодаря!
  • Поздравления!
  • Браво, много е хубаво! Щастлива съм, че нося това име

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...