От млад завивах се с Надежда

и бях спокоен. Тъй изглежда.

Завивах се и с плътна Вяра -

това до днеска ми е кяра.

С Любов отдавна се завивам

и трепети в сърцето свивам.

Надежда, Вяра и Любов...

Животът с тях е като нов!

Но щом към края си отивам

започнах аз да се отвивам.

Изчезват днес една след друга

завивките на мойто тяло.

А всяка правеше услуга

на мъжката душа изцяло.

И първа Любовта се скъса

и не е вече за пред хора.

А после Вярата закъса -

скъта се някъде по двора.

Остана някаква Надежда -

износена и тъй протрита...

И тя все още ме наглежда:

"Добре ли си?" - поне ме пита.