Надежда, Вяра и Любов
От млад завивах се с Надежда
и бях спокоен. Тъй изглежда.
Завивах се и с плътна Вяра -
това до днеска ми е кяра.
С Любов отдавна се завивам
и трепети в сърцето свивам.
Надежда, Вяра и Любов...
Животът с тях е като нов!
Но щом към края си отивам
започнах аз да се отвивам.
Изчезват днес една след друга
завивките на мойто тяло.
А всяка правеше услуга
на мъжката душа изцяло.
И първа Любовта се скъса
и не е вече за пред хора.
А после Вярата закъса -
скъта се някъде по двора.
Остана някаква Надежда -
износена и тъй протрита...
И тя все още ме наглежда:
"Добре ли си?" - поне ме пита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
