1.10.2022 г., 13:11 ч.

Надежда за гара 

  Поезия » Друга
615 10 14

Тъгата тази вечер е безпътна

и сякаш е дошла от вечността.

Да ми напомни, че не съм безсмъртна,

а аз измръзвам в нощната роса –

 

палтото ми е тънко. Пътят - грешен,

като износена до дъх вина.

Вилнее вятър северен. И нежен.

По скулата ми смъква се сълза.

 

И вкопчвам се в надеждата. За гара.

С измъчен от очакването влак.

Крепи ме нишка изтъняла вяра –

човекът в мен очаква онзи знак,

 

след който ближен ще ми върне риза

и ще ридае в рохкавата пръст...

… и ме целува някой. Като бриза.

Навярно Юда. За пореден път.

 

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изненадах се, че си спряла при този "отминал" стих, Мария. Благодаря ти, много се зарадвах.
  • "И вкопчвам се в надеждата. За гара.
    С измъчен от очакването влак."!!!

    Ах, Женичка! Радост са ми твоите стихове! Подарих си щастие с това, че "кацнах" днес на твоята страничка! Бъди!
  • Деа, каква радост си ми ти 💕
  • Жени!!! 💕💕💕
  • о, Наде... знаеш какво да правиш, ще ме зарадваш!
  • Чета, чета и думичките напират...
  • ех, Пепи... ние и гарите ни... благодаря ти от сърце!

    Злати, абсолютно права си за гарите, да знаеш

    Мина, радвам се да те видя и тук!

    Жаки, зарадва ме.

    Виолета, благодаря Ви от сърце. Поздрави и за Вас, зарадвахте ме!

    Георги, благодаря

    Тоти, поздрави от мен, както и пожелания за успех.
  • "Крепи ме нишка изтъняла вяра", но я има.
    Поздрави!
    Успех!
  • Хубаво.
  • Дааа, щях да позная, че е ваше и без да видя името.
    Поздрави, Жени.
  • " и ме целува някой. Като бриза.
    Навярно Юда. За пореден път" - много силно!
  • Жени, първо ме натъжи, после, така ми насити душата, почувствах и трепета на твоята. Много чувствителни и силни строфи са направили стиха прекрасен! Прегръщам те!
  • Поздравления, Жени! Прекрасна творба, съпреживях я!
    Ех, тези гари! Все чакаме ли... чакаме, очакваме... „Гарите са видели повече искрени целувки и прегръдки, отколкото ритуалните зали...“
  • Жени!!! Поздравления!

    На гара "Безименна", влака
    за никъде чакам. Без багаж,
    заровено минало, илюзии
    и мечти, разпилени по вятъра.

    Билетът е еднопосочен:
    невъзвращенец без право
    на обжалване, без очаквания.
    Осъден на безсрочие.

    От толкоз житейски войни
    какво на човек му остава?
    О, свят! За миг се поспри!
    Преди кръвожадната лава
    да усмърти и последната гара!
    05,03,22
Предложения
: ??:??