Надежда за гара
Тъгата тази вечер е безпътна
и сякаш е дошла от вечността.
Да ми напомни, че не съм безсмъртна,
а аз измръзвам в нощната роса –
палтото ми е тънко. Пътят - грешен,
като износена до дъх вина.
Вилнее вятър северен. И нежен.
По скулата ми смъква се сълза.
И вкопчвам се в надеждата. За гара.
С измъчен от очакването влак.
Крепи ме нишка изтъняла вяра –
човекът в мен очаква онзи знак,
след който ближен ще ми върне риза
и ще ридае в рохкавата пръст...
… и ме целува някой. Като бриза.
Навярно Юда. За пореден път.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
