Надежда за вечност
НАДЕЖДА ЗА ВЕЧНОСТ
Когато отивах в отвъдното,
ти беше тръгнала след мене -
заедно да се гърчим
в адовите врящи водоеми.
Моят стих не може да плати
жертвата, с която ме завърна
пак към изгреви, морета и мечти,
но смея да ти кажа твърдо,
че ще разцъфти
и ще завърже
плод
посятото ни сред скалите зърно.
И пак ще сме си аз и ти.
Но в бъдното –
чрез дъщеря ни
и чрез нейния отрок.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
