НАДЕЖДА ЗА ВЕЧНОСТ
Когато отивах в отвъдното,
ти беше тръгнала след мене -
заедно да се гърчим
в адовите врящи водоеми.
Моят стих не може да плати
жертвата, с която ме завърна
пак към изгреви, морета и мечти,
но смея да ти кажа твърдо,
че ще разцъфти
и ще завърже
плод
посятото ни сред скалите зърно.
И пак ще сме си аз и ти.
Но в бъдното –
чрез дъщеря ни
и чрез нейния отрок.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
