Aug 25, 2010, 10:20 PM

Надежда за вечност 

  Poetry
451 0 4

НАДЕЖДА ЗА ВЕЧНОСТ

 

 

Когато отивах в отвъдното,

ти беше тръгнала след мене -

заедно да се гърчим

в адовите врящи водоеми.

 

Моят стих не може да плати

жертвата, с която ме завърна

пак към изгреви, морета и мечти,

но смея да ти кажа твърдо,

 

че ще разцъфти

и ще завърже

плод

посятото ни сред скалите зърно.

 

И пак ще сме си аз и ти.

Но в бъдното –

чрез дъщеря ни

и чрез нейния отрок.

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??