НАДЕЖДА ЗА ВЕЧНОСТ
Когато отивах в отвъдното,
ти беше тръгнала след мене -
заедно да се гърчим
в адовите врящи водоеми.
Моят стих не може да плати
жертвата, с която ме завърна
пак към изгреви, морета и мечти,
но смея да ти кажа твърдо,
че ще разцъфти
и ще завърже
плод
посятото ни сред скалите зърно.
И пак ще сме си аз и ти.
Но в бъдното –
чрез дъщеря ни
и чрез нейния отрок.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
