Надежда за вечност

25 ago 2010, 22:20

Poesía

450 0 4

НАДЕЖДА ЗА ВЕЧНОСТ

Когато отивах в отвъдното,

ти беше тръгнала след мене -

заедно да се гърчим

в адовите врящи водоеми.

Моят стих не може да плати

жертвата, с която ме завърна

пак към изгреви, морета и мечти,

но смея да ти кажа твърдо,

че ще разцъфти

и ще завърже

плод

посятото ни сред скалите зърно.

И пак ще сме си аз и ти.

Но в бъдното –

чрез дъщеря ни

и чрез нейния отрок.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.