30.07.2008 г., 9:23

Надеждата

1.1K 0 6

     



Свещички четири в мен горят -
Свобода, Надежда, Вяра и Любов.
Но понякога прегарят,
щом чувствата се наранят.

Четири свещи живот ни дават
и палят нашите мечти.
Но щом започват да угасват,
слънцето престава да блести. 

На свободата пламъкът загасва,
че човек я губи ежедневно.

Вярата е често наранена,
а любовта умира неусетно.

Надеждата, последна тя угасва
и пак запалва другите свещи.
Пламъчета четири отново греят
и съживяват нашите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...