Свещички четири в мен горят -
Свобода, Надежда, Вяра и Любов.
Но понякога прегарят,
щом чувствата се наранят.
Четири свещи живот ни дават
и палят нашите мечти.
Но щом започват да угасват,
слънцето престава да блести.
На свободата пламъкът загасва,
че човек я губи ежедневно.
Вярата е често наранена,
а любовта умира неусетно.
Надеждата, последна тя угасва
и пак запалва другите свещи.
Пламъчета четири отново греят
и съживяват нашите мечти.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
