Свещички четири в мен горят -
Свобода, Надежда, Вяра и Любов.
Но понякога прегарят,
щом чувствата се наранят.
Четири свещи живот ни дават
и палят нашите мечти.
Но щом започват да угасват,
слънцето престава да блести.
На свободата пламъкът загасва,
че човек я губи ежедневно.
Вярата е често наранена,
а любовта умира неусетно.
Надеждата, последна тя угасва
и пак запалва другите свещи.
Пламъчета четири отново греят
и съживяват нашите мечти.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
