Надеждата...
Бяла е надеждата...
като първо кокиче,
чакано, стоплящо
в студа на дните ни.
Винаги тиха,
ефирна и лека,
в мигове на щастие
като птица полита...
На крилете на полъх,
добър вестоносец,
идва надеждата
в миг животворен.
Тя е изгревът, светъл
като златна жарава,
обагрила мъката
от тъга незабравена...
Търсена в залеза
на тихи пристанища,
нежно потъва
в мечти и терзания.
Облаче бяло
в синевата на дните,
живи искрици
в очи на момиче.
Бледа луна е
във нощите мрачни,
от болка се ражда
в мисли безгласни.
Нишки изплита
от мъка и радост,
облича душата ни
в дреха от благост.
За ръката ни води
по пътека незрима
и винаги тихо
последна умира...
MUZIKA>>> НАДЕЖДАТА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
