Надеждата умре ми
Надеждата умре ми за последно,
че можело и тук да сме добре
и заседнах си като несретник,
подобно плувнало в блáто мюре...
Налях си чаша шльокова ракия,
нарязах тънко сухото мезе,
поседнах да се пръжне дребната хамсия,
предъвквайки от снощното пане...
Дойде и комшото, че му умрела
и неговата розова мечта.
Донесе малко веяна сардела
и го отпрахме на пцувня!
Че то да пцуеме ни ного бива
и футболо да нищим до зори,
а туй, че нацията ни загива,
за к’во пък точно нас да ни боли!
Па доде още укьо Гьоре
и он започна да риве,
а я му окам - то за ко се зориш,
дай да гътнем малкото теле!
Ше да си прайм и барбекю, бифтеци,
ше жулим тая пуста шльокавица,
кака Гюра ше върти кючеци -
по бикини и со бели ръкавици!
И дреме ни, че тука никой не остана
и нема кой да фане да оре...
и че държавата ни изостана -
е, важното на нас да е добре!
Заранта видееме се под масата
и секи цепи го глава...
То днеска пак я втасахме
и пак ше се напраим на свиня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени
