2.01.2013 г., 22:30

Надежди

1.3K 0 31

Събудих се сред слънчеви лъчи

с усмивка и със вяра в сърцето,

че даже и животът да горчи,

красив е, щом в душата ми е светло!


Богата съм! Не искам твърде много..

Дано успея само да запазя

приятелите, дето във тревоги

обичат ме, дори и да се мразя.


Една любов, в гърдите отлежала,

крилете ми да кърпи все след битки.

Спечелих много, без да съм желала,

загубих двойно, но поне опитах!


И вместо времето си да пак да губя

в безсмислени Новогодишни сметки,

си пожелавам слънце да ни буди

и бъдеще, изпълнено с надежди!!!!



( За много години, Приятели!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти !
  • Оптимистично, влюбено и ведро. Много ми хареса, Ралица!
    Поздрави!
  • Благодаря Росене, за мен е чест! Данчо, Адриане много ме разсмивате винаги
  • Стига я сваля, Адрианеее....аз първи си я заплюх !
  • Хубав ,оптимистичен ,искрен и както винаги човешки и топъл стих! Успехи във всичко ти желая и все по- големи сцени да покоряваш...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...