28.01.2008 г., 9:54 ч.

Надежди в бял стих... 

  Поезия
1002 0 25

         *   *   *

 

 

Каква странна музика,

дъхът ми застива...

Сякаш милиони камбани

кънтят непрестанно

и някакъв стон се изгубва далече...

Дали това е душата ми

или някаква злокобна омайност?...

Дали не съм влюбен

или навеки изгубих човека до себе си?

Или може би спомени тежки

измъчват и гаснат в душата ми?

Но...

Всичко ще свърши...

Ето, цигарата вие дима си нагоре...

И тя ще угасне, и тя ще се свърши...

Като нас - хората.

Но ние се срещаме и всеки от нас

е толкова скрит и затворен във себе си.

Само погледи бегли се плъзват

и... изчезват в пространството...

Сетне отнасяме в домовете си -

образа, който за нас е бил всичко.

Колко е... глупаво...

Всеки подтиснал е в себе си чувствата

и дал криле на гордостта си...

Върви, заслепен от проблеми и спомени

и се надява, че един ден ще се върнат.

 

********************************

 

Ето, ти отново минаваш

и всичко в такъв кръговрат се повтаря...

Но сигурно - знам ли?

Изглежда и двамата вярваме,

че... един ден не ще се разминем...

 

*         *          *            *            *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Респект, Валентин!...
  • Удоволствие е да те чета!
  • ДОСТОЙНО ЧЕТИВО!!!Просто се чете на един дъх и с голямо удоволствие...!
  • Аплодисменти и от мен!
  • Та ти...не оставяй любовта да те подмине... Надживей гордостта си, и й подай ръка!
  • Аплодисменти!!!
  • Прекрасно си го написал.Дано не се разминеш с любовта!
  • Хубаво!
  • Дълбок и замислящ стих си написал...МНОГО ми хареса!!!
  • Поздравления, не коментирам...
  • Кръговратът на живота - намиране, раздели, срещи и разминаване.
    Хубав стих!
  • Мъдрост,опит и зрялост,както и майсторство има в изобилие тук!
  • "Ето, ти отново минаваш

    и всичко в такъв кръговрат се повтаря...

    Но сигурно - знам ли?

    Изглежда и двамата вярваме,

    че... един ден не ще се разминем..."

    Един ден...това в което вярваш
    ще се превърне във реалност.
    Немечтана и истинска като звезда,
    която днес все още не изгрява.



  • ,,Ето, ти отново минаваш
    и всичко в такъв кръговрат се повтаря...
    Но сигурно - знам ли?
    Изглежда и двамата вярваме,
    че... един ден не ще се разминем...''

    Вярвайте!
    От опит го казвам. Сътбата си знае работата
    Поздравления за силния стих!


  • вярвай Вал!дори да си тъжен,вярвай,че Любовта е там до теб!
    поздрав за стиха!
  • Страхотно ме впечатли!
    Поздравления!
  • Стилът ти се надушва от километри!
  • Аплодирам те, Вальо!!!
    На един дъх го прочетох!
    Невероятен стих!
  • Ах, как ме докоснаха твоите мисли...
    най-нежната струна в душата ми...
    Великолепна творба!
    с обич, Валентин.
  • Великолепно!!!
  • Няма да се разминете.Вярвам!!!
    Прекрасен стих!!!
  • Странната музика...зазвучава в душата ни всеки път когато тежки,но свидни спомени я докоснат.Пламъчето на надеждата се събужда отново и ни стопля..."Изглежда и двамата вярваме,че...един ден не ще се разминем..."
    Да се сбъднат надеждите ви!!!Сърдечно!
  • "Ето, ти отново минаваш
    и всичко в такъв кръговрат се повтаря...
    Но сигурно - знам ли?
    Изглежда и двамата вярваме,
    че... един ден не ще се разминем..."

    Не мога и да си представя по-силен край. Влезе ми под кожата. Браво.
  • дано не се разминете!!!
    няма нищо по-хубаво от Любовта!!!
    поздрави!
  • Много дълбок и верен тон подаваш, благодаря ти, Вальо!!!
    Аплодисменти!!!
Предложения
: ??:??