Надеждино поле XIII
|
|
ХІІІ
Минавали месец след месец
и лятото дало си гръб.
Пак в златна кола златна есен
затътрила в пътища скръб.
Загърнала в снежна завивка
полята си зима добра,
но вдигала често напивка
и скривала в преспи гнева.
В харема развличали бея
танцьорки със пищни бедра
и вино с черпаците лели
във чаши от тежки ведра.
Той смуквал дима с наргилето
и гледал под веждите строг.
След малко захвърлил дайрето
ударил по масата. – Стоп!
Замряла свирня. Без остатък
се пръснали всичките там.
Подхванал Надежда за лакът,
повел я в покоите сам.
Притворил вратите и диво
той устните в устни си впил.
Не сладост усетил, горчиво
прегръдка разтворил унил.
– Защо ме измъчваш, Надежда,
с упорство излишно си ти?
Евнух ли сега ти изглеждам?
Да искам – и моя ще си!
И вече година те моля
Христос със Аллах да смениш.
Туй можех отдавна да сторя –
сълзите не хващат декиш!
– Да, можеш това да направиш,
насила да имаш ме ти.
Но вярата няма забрава
и нямат забрава мечти!
Ти знаеш Стоян че обичам
и нему аз чест ще даря!
Не мога аз... Не!... И не искам
богатства, нима не разбра?
А своята вяра не давам
за нищо и никой в света.
На кръст да ме бяхте разпнали
пак българка с чест ще умра!...
Разбит той от волята чужда
честта не посмял да краде,
че цъфнала роза при нужда
с бодлите жестоко боде.
( Следва )
© Иван Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Коментарът на Андромаха е на мястото си, г-н Сорбус или г-н Пенко Пенков, по простата причина, че той е свързан пълнокръвно с този текст и респективно с нашето съвремие. Андромаха ситуира лирическата героиня и в днешно време, шаржирайки опорочената ни действителност. Поздравления на автора - Иван Христов, както и на онези, които го следват )Андромаха и сие)
-
Аплодисменти от мен!
-
Адмирации, Рудин!!!
-
Отдаденост на вярата, родината и любовта - идеали, които могат да бъдат за пример по всяко време. Поздравления и от мен, Рудин!
-
Сорбус, а ти прочете ли й коментара или просто ти се стори много забавно да разчениш ника й? Точно на място си е коментара, все пак автора описва неща, които би трябвало да са ни пример, а не са. Уви днес свободата се схваща само като... свободата да бъдеш свиня, някога било иначе, като в стихотворението...
Поздрав! -
Поздравления!
Андромаха да си маха другаде, защото в случая коментарът й не е на място... -
Харесва ми!
Чета с удоволствие твоето "Надеждино поле"!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
