28.11.2009 г., 0:22 ч.

Надеждино поле XVIII 

  Поезия » Оди и поеми
462 0 2
ХVІІІ
Звездите една подир друга
изгасват в небесния свод.
А утре тук тракторът с плуга
ще тегли бразда на възбог
към бъдеще още неясно
от минало, вграждано в храм,
във който с дедите безгласно
общуваме, слушайки псалм...
– Виж, дядо, на изток се съмва
тук огънят веч не гори,
но чудната приказка тръгва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??