rudin (Иван Христов)
858 1444
28.11.2009 г., 0:22 ч.

Надеждино поле XVIII 

  Поезия » Оди и поеми
430 0 2

 

ХVІІІ

Звездите една подир друга
изгасват в небесния свод.
А утре тук тракторът с плуга
ще тегли бразда на възбог

към бъдеще още неясно
от минало, вграждано в храм,
във който с дедите безгласно
общуваме, слушайки псалм...

– Виж, дядо, на изток се съмва
тук огънят веч не гори,
но чудната приказка тръгва
и в утрото пак ще звучи!

Зората разпалва рубини
отсреща в скали от корал
и слънцето – алено – дивно
изгря над планинския дял.

Лъчите си то на ветрило
разпръсна над земната шир,
погали ни нежно и мило
и угара сгря най-подир.

Оми си очите на извор,
на извор Надеждин се спря,
а после ефирно и мирно
усмихна се и ни огря...

 

 

( Следва ) 


 
 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??