11.04.2017 г., 14:36

Надживях я!

738 1 1

Не питай старило, питай патило –
казваше покойната ми баба
някога, в близкото минало.
Тя бе като ангел, макар и стара –
вървеше, работеше. Бе силна!
Още си млада, но щом остарееш,
ще видиш живота от друга страна –
няма да плачеш, но ще помъдрееш,
ще бъдеш като мен добра.
Някой ден, но не сега – ще разбереш!

Аз живях, копнях и преживявах
болките, онези – страшните, и скърбите
за близките, които надживях.
Ти ще надживееш мен – казваше
покойната ми баба. И беше права!

Надживях я, но ще помня тези думи –
не питай старило, питай патило.
Тъй както тя живя – падаше, изправяше се –
тъй и аз живея цял живот.
И вече знам – и аз ще си намеря брод!

И може би след време – в старостта,
ще казвам и на внуците си даже
как мъдрата ми баба е видяла моята съдба,
да падам и да се изправям.
И греховете чужди да изплащам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдрите съвети на близките остават в нас,нали носим тяхната кръв...😍

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...