Не питай старило, питай патило –
казваше покойната ми баба
някога, в близкото минало.
Тя бе като ангел, макар и стара –
вървеше, работеше. Бе силна!
Още си млада, но щом остарееш,
ще видиш живота от друга страна –
няма да плачеш, но ще помъдрееш,
ще бъдеш като мен добра.
Някой ден, но не сега – ще разбереш!
Аз живях, копнях и преживявах
болките, онези – страшните, и скърбите ...