13.11.2014 г., 18:14

Надлъгване

1.1K 3 11

 

Какво ще кажеш днес да се надлъгваме?
Приготвих няколко „шеги” измислени.
И без туй накъдето и да тръгнеме
все ни боли от пустите му истини.
Започвам първа: Няма те в сърцето.
От чувствата си аз се излекувах.
Забравих пръстите ти, и лицето...
И даже никога не те сънувах.
Да се завърнеш никога не чаках.
Добре ми е във тази тясна клетка.
Когато те видях с друга – не плаках!
Щастлива ме направи тази гледка. 
И стихове да пиша вече спрях.
Не се превърнах в тъжна, носталгична...
Не те поглеждам днес с очи за грях -
към всичко в тебе аз съм безразлична.
Това от мен. Изчерпах си лъжите.
Боли Първоаприлската ни среща. 
Наред си ти. Избягвай ми очите
и ако можеш... излъжи ме нещо!



Павлина Соколова

'2013

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....