Надолу, към морето
По стълбите, надолу към морето,
познах тревогите на твоята душа,
греховните въздишки на сърцето,
познах една жадувана жена.
Забравих гордостта си и целувах,
целувах и погребвах съвестта,
разкайвах се, но после пак целувах
косите, пръстите, плътта.
Събличах те от дневните наслади,
от погледите алчни на мъже,
събличах те, в душата ти пропадах,
във бездната на твоето сърце.
И слизахме надолу към морето,
изтръпвах от мечтание и страх -
това пътуване ще стопли ли сърцето
или ще си остане само грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
