15.03.2022 г., 12:51 ч.

Надпис върху надгробна плоча 

  Поезия » Строги форми, Друга
1966 4 6

Не свършва моят път под този камък,

в земята само костите лежат.

Душата ми, далеч оттук, е пламък,

където в полет феникси кръжат.

 

И пеят песни ангели небесни -

най- откровени химни с нежнослов.

Полета разцъфтяват и чудесни

цветя безброй ухаят от любов.

 

И топлите, вълшебни ветрове

мечтанията галят непрестанно

и в нови, необятни светове

слънцата творчески обичат жадно.

 

Надеждата е извор вечен, тя -

дори отвъд е дар и красота.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??