Надпис върху надгробна плоча
Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни -
най- откровени химни с нежнослов.
Полета разцъфтяват и чудесни
цветя безброй ухаят от любов.
И топлите, вълшебни ветрове
мечтанията галят непрестанно
и в нови, необятни светове
слънцата творчески обичат жадно.
Надеждата е извор вечен, тя -
дори отвъд е дар и красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
