Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни -
най- откровени химни с нежнослов.
Полета разцъфтяват и чудесни
цветя безброй ухаят от любов.
И топлите, вълшебни ветрове
мечтанията галят непрестанно
и в нови, необятни светове
слънцата творчески обичат жадно.
Надеждата е извор вечен, тя -
дори отвъд е дар и красота.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
