Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
26.08.2008 г., 17:29 ч.

Надявам се (с любов да полетя) 

  Поезия
778 0 9

Последни капки кръв изтласква в мен сърцето

и зная - тишината в миг ще завали.

Като последен дъх отива си детето,

дошло доброто в мен да съхрани.

 

Не знаех много, много не научих,

разбрах обаче толкова неща...

От чужди хора топлота получих,

а мойта обич хладно ме презря.

 

Наивник бях безумно да обичам,

затуй навярно и не случих в любовта.

Във мислите сред облаци да тичам -

това, все пак, е моята съдба.

 

Не съм дошъл аз всичко да изстрадам,

не искам и за всички да платя.

Не се срамувам и на колене да падам,

надявам се с любов да полетя.

 

Поет велик ли съм или драскач бездарен?

Това не значи нищо за света.

Завинаги оставам благодарен

на лятото, момичето и любовта.

 

На лятото - с предчувствие за песен,

с надежди- извори бълбукащи във мен,

с горещи дни,със залеза чудесен,

със звездни нощи и с познат рефрен.

 

Момичето... то  беше приказка вълшебна!

Разказва ми я вятъра на лятото горещо.

Дари ме тя със силата неземна,

със мъдрост, с вяра и със още нещо...

 

А любовта, тя все тъй радостно ни мами

и вечно тъжни истини шепти.

Защо от нея трябва да се браним?

Нали дарява ни с надежди и мечти.

© Пламен Рашков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??