Надявам се (с любов да полетя)
Последни капки кръв изтласква в мен сърцето
и зная - тишината в миг ще завали.
Като последен дъх отива си детето,
дошло доброто в мен да съхрани.
Не знаех много, много не научих,
разбрах обаче толкова неща...
От чужди хора топлота получих,
а мойта обич хладно ме презря.
Наивник бях безумно да обичам,
затуй навярно и не случих в любовта.
Във мислите сред облаци да тичам -
това, все пак, е моята съдба.
Не съм дошъл аз всичко да изстрадам,
не искам и за всички да платя.
Не се срамувам и на колене да падам,
надявам се с любов да полетя.
Поет велик ли съм или драскач бездарен?
Това не значи нищо за света.
Завинаги оставам благодарен
на лятото, момичето и любовта.
На лятото - с предчувствие за песен,
с надежди- извори бълбукащи във мен,
с горещи дни,със залеза чудесен,
със звездни нощи и с познат рефрен.
Момичето... то беше приказка вълшебна!
Разказва ми я вятъра на лятото горещо.
Дари ме тя със силата неземна,
със мъдрост, с вяра и със още нещо...
А любовта, тя все тъй радостно ни мами
и вечно тъжни истини шепти.
Защо от нея трябва да се браним?
Нали дарява ни с надежди и мечти.
© Пламен Рашков All rights reserved.
