Надълбоко през отраженията
се пречупва пламъка
в очите зовящи
за безмълвните изваяни дни...
От нежноста издълбали нощите
още незнайни за освободените рими
и дори тайните да се прошепнат
ще затварям устните ти с пръст...
И в утрините ще те опивам с устни
между лъчите на тази тишина
спряла за миг сърцата ни...
от заливащата пълнота...