Нафора за грешници

24.09.2013 г., 20:52 ч.

Поезия » Любовна

477 0 2

– О, тя е правила любов! –

мълвяха мокрите паважи.

Дъждът след нея е готов

да я последва в ада даже.

Да бъде звънка капка мед,

по устните ù да притича,

щом нечий непознат сонет

тя се осмели да срича.

– Как стъпя само! – лекокрил

след нея този свят върти

любовен пищен муселин.

И хлопват зейнали врати.

Надзъртат, кипнали от гняв,

съпруги сънни или лелки.

На мускус блика аромат

от още топлите постелки.

– О, тя е правила любов!

Морал и догма в шепа прах

натика с кратък благослов

анатемосаният грях.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yotovava (Валентина Йотова)

2019-02-16T11:50:23+02:00

Бъди, мила, е, подминават се
Ена (Елена Гоцева)

2013-09-30T23:59:37+03:00

Не е за вярване да се подмине такъв стих!!!
Темата не е нова, но майсторлъка е баш в това - в самобитността на представянето...

С каква лекота и финес си го казала!!!

БРАВО, Валя!!!